Профил

0044 - блог


КЛЮЧОВИ ФУНКЦИИ



.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
 

||| ___ << ___ >> ___ ^^

OFFSET
(reference;rows;cols;height;width):
.
Offset е една от най-важните функции в Excel за напреднали потребители. Чрез нейна помощ може да се дефинира клетка (cell) или група от клетки(range) от позицията на една единствена клетка. За повече яснота ще дам няколко примера:
  1. offset(B2;0;0;1;1) - Клетката дефинира себе си.
  2. offset(B2;-1;0;1;1) - Клетката B2 дефинира една клетка над нея, т.е. в случая клетка B1.
  3. offset(B2;-1;-1;1;1) - Това е клетка, която се намира един ред (row) нагоре и една колона (col) наляво от B2, т.е. А1.
  4. Параметрите heigh и width могат да бъдат само положителни числа и определят съответно "височината" и "широчината" на групата от клетки, броено от дадената клетка съответно в посоките надолу и надясно. Например offset(B2;0;0;2;3) дефинира група от клетки от B2 до D3, т.е. range B2:D3. Това представлява таблица с два реда и три колони с горен ляв ъгъл B2 и долен десен ъгъл D3:
    .
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
. 


||| ___ << ___ >> ___ ^^


INDIRECT("..."):
.
Изключително важна функция! Връща препратка към клетка, която е съставена от текст. Най-простата, но безсмислена препратка, е тази към себе си. Например едно и също e дали ще напишем във формулата А3 или indirect("A3"). Гениалното на тази функция се състои в това, че препратката може да се сглоби от текст и формула, свързани със знака "&" или просто от стойностите на две други клетки, свързани отново с "&":
.


.
.
.
.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.


||| ___ << ___ >> ___ ^^

 
HLOOKUP(lookup_valuetable_arrayrow_index_num):
.


.
Функцията търси стойността "А" (lookup value) в най-горния ред на таблицата C2:E4 (table array) и връща стойността на онази клетка, чийто адрес се формира от колоната на първата намерена стойност (от ляво на дясно) и зададената редица (row_index_num).
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

||| ___ << ___ >> ___ ^^ 


 VLOOKUP(lookup_valuetable_arraycol_index_num):
.
.
Функцията търси стойността "А" (lookup value) в най-лявата колона на таблицата B2:D4 (table array) и връща стойността на онази клетка, чийто адрес се формира от редицата на първата намерена стойност (от горе на долу) и зададената колона (col_index_num).
.

 
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
 


||| ___ << ___ >> ___ ^^ 


SUMIF(range; criteria; sum_range):
.
Функцията сумира избирателно група от клетки C3:C6 (sum_range) при определено условие "<>не" (criteria), на което отоваря друга група от клетки B3:B6 (range). Ако двете групи от клетки съвпадат, параметърът sum_range може да се изпусне. Когато условието е съставено от текст и препратка или от текст и формула, текстът се поставя в кавички и се сързва с препратката / формулата посредством знакa "&". Ако условието е определена числова стойност, се поставя без кавички. Условието за стойност с предхождащ логически знак: >, <, = или <> (различно от) се пставя в кавички. В горния пример се търси салдото на касата. Затова функцията сумира всички стойности, за които касата е различна от текста "не".
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.



||| ___ << ___ >> ___ ^^


SUMIFS(sum_range; criteria_range1; criteria1; criteria_range2; crieria2; ...):
.
.
За раззлика от sumif тази функция може да поставя повече от едно условие при сумирането на група от клетки. В примера имаме две условия за сумирането на групата C3:C6 (sum_range). Първото е групата B3:B6 (criteria_range1) да не съдържа текста "не" ('<>не': criteria1). Второто е групата C3:C6 (criteria_range2) да e само с положителни стойности ">0" (criteria2). Целта на това условие е да се пресметне само прихода в касата, без да се взима под внимание ваденето на пари от касата. 
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.



||| ___ << ___ >> ___ ^^

  
COUNTA(value1;value2;...):
.
 


 Връща общия брой на непразни клетки от една или няколко групи и/или отделни клетки. В конкретния пример това са групата B2:B6 (value1) и клетката D2 (value2).
 

 

 
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
 
.
.
.
.
.
 

 

 



||| ___ << ___ >> ___ ^^

  
match(lookup_value; lookup_array; [match_type]):
Tърси определена стойност (lookup_value) във векторна група от клетки подредени в редица или колона (lookup_array) и връща индекса на намерената клетка спрямо групата. При повече еднакви съвпадения връща първия възможен резултат считано от ляво на дясно или съответно от горе на долу.
.
Последният параметър (match_type) определя начина на търсене. Ако не бъде избран, стандартно той е "1":
.
  0: Търсената стойност трябва да съвпада точно с намерената.
.
  1: За да функционира правилно това търсене, стойностите трябва да са подредени във възходящ ред. Връща индекса на онази клетка, чиято стойност е по-малка или съответно равна на търсената.
.
-1: За да функционира правилно това търсене, стойностите трябва да са подредение в низходящ ред. Връща индекса на онази клетка, чиято стойност е по-голяма или съответно равна на търсената.
 

.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.

.

.
.
.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



||| ___ << ___ >> ___ ^^


iferror(value; if_error_value) и error.type(value):

Често стойностите, които Excel счита за грешки, защото не може да ги пресметне, трябва просто да се прескочат, за да се изчисли останалата част от таблицата или по някакъв друг начин да се пренебрегнат. За тази цел могат да ни помогнат двете функции - iferror(...) и error.type(...). В случай че в дадената група от клетки се срещат такива грешки, които просто трябва да се пренебрегнат чрез заместването им с друга стойност, това може да се свърши с функцията iferror. Ako ни е нужен, обаче, типът на грешките (според дефинициите в MS Excel), за да реагираме според него, то той може да се получи чрез функцията error.type(value): 

If error_val is ERROR.TYPE returns
#NULL! 1
#DIV/0! 2
#VALUE! 3
#REF! 4
#NAME? 5
#NUM! 6
#N/A 7
#GETTING_DATA 8

 

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.

.

.
.
.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

.

.

.

.

.
.
.

 

 

 

 

 

 

 

 

Анонимни потребители не могат да коментират. Влез или се регистрирай.
Организация за информационни услуги

Категории · Архив

рекламирай тук
Най-често коментират